Авицена: Геният на всички времена
Автор: ЕЛЕНИ СИДЕРА
Някога, преди доста години, малко след нулевата и по-точно през 980 година, в дребното селце Афшана, покрай Бухара, Иран (сега в Узбекистан), се ражда едно момче предопределено да бъде талантлив академик.
Абу Али Ибн Сина, прочут повече с името Авицена, израства, като се отличава от връстниците си, тъй като има естествено увлечение към света и медицината. Разсъжденията му се базират на обширни знания върху гръцката философия, тъй като е буен почитател на Аристотел. Вярва, че ключът към разбирането на света се крие в разгадаването на главните му правила. Стреми се да създаде система на мислене, която обгръща и изяснява всичко, от метафизиката до медицината. Ибн Сина, демонстрира еластичност и съчетава ислямската теология с гръцката философия. В работата си влага задълбочаване и обогатява разбирането си за божественият генезис на индивида.
Тънкостите на метафизиката усвоява на 17 години от великия тюркски мъдрец Абу Наср Ал Фараби (873 година – 950г.) През 2020 год., в Казахстан, както и в други елементи по света, се е чествала 1150-годишнината на великия мъдрец и мъдрец на Изтока - Наср ал Фараби. Събитието е включено в календара на паметните дати на ЮНЕСКО и се отбелязва необятно на интернационалните културни места.
След пребиваването си в разнообразни градове за обогатяване на познания, Авицена се прибира в Гурган, феодално княжество на югоизточното крайбрежие на Каспийско море. Запознава се с Абу Убейдом Дзузджани. Той станал негов правилен възпитаник и записвал всичко което Ибн Сина казвал и откривал.
Още на 20-годишна възраст Ибн Сина става прочут като умен и академик човек. Представяте ли си, бил е единствено на 20!?...
Придворен доктор на Саманидските емири и Дейлемитските султани, най-известният и авторитетен философ-учен на средновековния ислямски свят. Автор на доста научни писания по медицина, философия, математика, астрономия, дори и минералогия! Точният брой на творбите му не се знаят, допуска се, че са към 456, в това число 23 на персийски език. Полага голям труд в написването на Книга на лекуването и Канонът на медицината, Al-Qānūn fī al-ṭibb, основани в интервала от 1013 до 1021 година
Фундаментален труд състоящ се от 5 тома, които за по-голяма изясненост той разпределя по типове. Първата книга съдържа общи правила в медицината, изложение на органи и елементи на тялото, способи за поддържане на здравето, лекуване на заболявания. Втората е за билки, извлеци и медикаменти, направени на тяхна основа. Включена е фармакологията, като има и лист с наименованията на медикаментите по азбучен ред! Обяснява темперамента на обособените медикаменти, идентифицирането им, разказва ги на усет. Третата книга, съдържа пояснение и изложение по вътрешни заболявания, четвъртата преглежда треските и не характерни болести. В петата си книга, Ибн Сина разказва цитрусови билки и типове антидоти. Броят на медикаментите показани от него в разнообразни комбинации, доближава до към шестстотин и петдесет!
„ Канонът “ е преведен от Жерар от Кремона, през XII век на латински. Титаничният труд, съдържащ към 998 страници, в продължение на няколко века служи като указател за лекарите в Европа. Когато човек огледа изписаните страници, безусловно го побиват тръпки. Буквите, подредени като мъниста будят почит, а неналичието на задраскано или поправено те кара да си кажеш: що за великански разум е написал всичко това!?
Ибн Сина първи разказва анатомията на мускулите на човешкото око и дава нова интерпретация на механизма на зрителния развой, структурата на бикуспидалната и трикуспидалната аортна клапа на сърцето, варицела и морбили – заболявания, които древногръцките лекари не са познавали! Пише в детайли за захарния диабет, като седем века по-късно е преописан от британския доктор Томас Уилис (1621-1675).
Излага догадка за съществуването на „ животни ” във водата и въздуха, посредством които се предават инфекциозните заболявания. През 17 век тя е доказана в лаборатория от холандския академик, основател на първия микроскоп, Льовенхук (1632- 1723). Как тогава, в тези прастари времена, е схванал това?
Опровергава мнението, че източникът на зрението е лещата, и потвърждава, че изображението на обектите се обезпечава от ретината.
Авицена написа за опцията за разпространяване на инфекциозни заболявания по въздуха. Описва по какъв начин се разграничава едра шарка от морбили, открива разлики сред чума и холера, плеврит и пневмония. Дава клинична картина на проказа, диабет, стомашни язви и други
Основоположник на пулсовата диагностика, разграничава 60 разновидности на елементарни и 30 комплицирани пулса!? Съвременната просвета е добавила малко към това обучение, толкоз тъкмо и необятно е разказано всичко от него.
Обяснява по какъв начин на процедура би трябвало да се приложат редица диагностични техники. Например методът на перкусия, т.е. идентифициране на вътрешни заболявания посредством потупване. По-късно същият този способ е преоткрит от виенския доктор Леополд Аунбругер (1722-1809).
След появяването на книгопечатането, изданията на Канона, съперничат на Библията по брой! Авицена освен ослепително обобщава достиженията на своите прародители в региона на медицината, само че и я обогатява със своите наблюдения и открития.
Абу Али Ибн Сина умира през 1037 година на 18-ти Юни в Хамадан, Иран. Медицински престиж в продължение на епохи, определил стандартите на медицината в ислямският свят, Европа, а по-късно в целия свят. Да благодарим, че този човек е съществувал и е завещал гения си на поколенията след него!
От мен – бъдете здрави и се усмихвайте!
FaceBookTwitterPinterest
